Продуктите в сайта са изследователски реагенти за лабораторни цели. Не са лекарства, не са одобрени за употреба от хора и не заместват медицинска консултация.
Уточнение · съдържанието е за изследователски цели. Описаните пептиди не са одобрени за човешка консумация и не са медицински съвет.
В работата си като изследовател в сферата на молекулярната биохимия и рецепторната фармакология, често разглеждам съединения, които природата вече е създала, а науката се опитва да изолира и разбере. Една от най-интригуващите молекули през последните десетилетия е пептид, първоначално открит в човешкия стомашен сок. Учените изолират тази специфична аминокиселинна последователност, за да изследват нейните свойства в контекста на клетъчната миграция и тъканната репарация. Днес научната литература изобилства от in vitro и in vivo животински модели, които разглеждат поведението на тази молекула при различни физиологични стресори. В тази статия ще разгледаме наличните публикувани данни, за да разберем как изследователите анализират този пептид и какви са обективните резултати от лабораторните експерименти.
BPC-157 (Body Protection Compound-157) е синтетичен пентадекапептид – верига, съставена от точно 15 аминокиселини. Той представлява частична последователност от по-голям протеин, наречен BPC, който се открива естествено в стомашния сок. Когато изследователите формулират хипотези относно BPC-157 за какво точно може да бъде изследван в лабораторна среда, те първоначално се фокусират върху неговата структурна стабилност.
За разлика от много други пептиди, които се разграждат изключително бързо в агресивна киселинна среда или под въздействието на ензими, тази специфична последователност демонстрира забележителна устойчивост. Тази стабилност насочва учените към хипотезата, че молекулата може да играе роля в поддържането на целостта на стомашната лигавица при животните. Впоследствие, чрез процесите на химичен синтез, лабораториите успяват да създадат същата аминокиселинна последователност извън човешкото тяло, което позволява нейното детайлно изучаване в контролирана среда като "research grade" съединение.
За да разберат как молекулата функционира, учените изолират специфични клетъчни култури в in vitro среда. Публикуваната литература сочи към няколко основни сигнални пътеки, чрез които пептидът взаимодейства с клетките.
На първо място, проучванията показват, че молекулата модулира системата на азотния оксид (NO). Азотният оксид е ключов регулатор на съдовия тонус и ангиогенезата – процесът на формиране на нови кръвоносни съдове от вече съществуващи такива. В лабораторни условия, активирането на тази система води до повишена експресия на съдовия ендотелен растежен фактор (VEGF). [1]
Второ, изследванията върху фибробласти (клетките, отговорни за синтеза на колаген и изграждането на извънклетъчния матрикс) демонстрират активиране на специфичен протеин, наречен FAK (Focal Adhesion Kinase), както и на паксилин. Тази FAK-паксилинова пътека е критична за клетъчната миграция – способността на клетките да се придвижват към мястото на тъканна увреда в лабораторните модели. Учените наблюдават, че в присъствието на пептида, фибробластите в петриеви панички показват повишена мобилност и оцеляемост при оксидативен стрес.
Едно от най-широко застъпените направления в изследването на BPC-157 е неговото поведение в животински модели на мускулно-скелетни травми. Екипът на д-р Предраг Сикирич (Predrag Sikiric) от Университета в Загреб провежда серия от експерименти върху плъхове, за да наблюдава процесите на тъканно възстановяване.
В класически модел на трансекция (срязване) на Ахилесовото сухожилие при плъхове, изследователите сравняват контролни групи с групи, третирани с изследователския пептид. Хистологичните анализи на тъканите показват, че в третираните групи се наблюдава по-плътно и организирано подреждане на колагеновите влакна, както и повишено формиране на нови капиляри (ангиогенеза) в зоната на лезията. [2]
Подобни резултати са документирани и в модели на мускулни разкъсвания и краш-индуцирани травми при гризачи. Учените отбелязват, че молекулата изглежда модулира възпалителния отговор в ранните фази след травмата, като същевременно стимулира пролиферацията на миобластите (мускулните прекурсорни клетки). Важно е да се отбележи, че тези наблюдения са строго ограничени до животинската физиология и контролираната лабораторна среда.
Предвид първоначалния произход на протеина (стомашния сок), логично е голяма част от литературата да се фокусира върху гастроинтестиналния тракт. В модели на индуцирани от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) стомашни язви при плъхове, изследователите въвеждат BPC-157, за да наблюдават ефекта му върху лигавицата.
Публикациите в специализирани гастроентерологични журнали показват, че пептидът демонстрира протективен ефект върху стомашния ендотел в тези животински модели, намалявайки размера на лезиите. [3] Учените отдават това на вече споменатата модулация на азотния оксид и стимулирането на локалния кръвоток. В допълнение, изследванията върху плъхове с индуцирани фистули (ненормални връзки между два кухи органа) показват, че прилагането на съединението в лабораторни условия води до макроскопично и микроскопично затваряне на дефектите при значителен процент от субектите.
Критично важно е да се разбере регулаторната рамка, в която съществува тази молекула. BPC-157 не е регистриран като лекарствен продукт или медицинско изделие нито в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) в България, нито в Европейската агенция по лекарствата (EMA), нито в Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).
Към днешна дата, молекулата се класифицира изключително като "research chemical" (химикал за научноизследователски цели). Тя не е одобрена за човешка употреба. Цялата налична научна литература е базирана на in vitro проучвания (клетъчни култури) и in vivo животински модели (предимно гризачи – плъхове и мишки). Не съществуват мащабни, рандомизирани, двойно-слепи клинични изпитвания върху хора, които да са преминали през строгите регулаторни фази (Фаза 1, 2 и 3), изисквани за одобрение на един медикамент.
Въпреки обширната литература върху животински модели, изследователската общност е изправена пред значителни празнини в познанието относно този пептид.
Първо, фармакокинетиката на молекулата при хора остава напълно неизвестна. Учените не знаят как точно човешкият черен дроб метаболизира съединението, какъв е неговият полуживот в човешката кръвна плазма и какви са пътищата му на екскреция.
Второ, липсват данни за дългосрочната безопасност. Тъй като пептидът демонстрира силни ангиогенни свойства (стимулира растежа на нови кръвоносни съдове) в животински модели, учените изразяват теоретични опасения относно потенциалното му взаимодействие с патологични процеси, които също разчитат на ангиогенеза (като неопластичните образувания). Без дългосрочни клинични наблюдения, тези въпроси остават в сферата на хипотезите.
Q: Каква е разликата между естествения стомашен протеин и синтетичния BPC-157? A: Естественият протеин, открит в стомашния сок, е голяма, комплексна макромолекула. Синтетичният BPC-157 е само малък фрагмент от нея – точно 15 аминокиселини, които са изолирани и репликирани в лабораторни условия, тъй като изследователите смятат, че именно тази секвенция е отговорна за наблюдаваните биохимични активности.
Q: Защо учените изучават BPC-157 предимно в модели на ангиогенеза? A: Ангиогенезата е фундаментален процес за всяка форма на тъканна репарация. Без формирането на нови кръвоносни съдове, увредената тъкан не може да получи необходимите хранителни вещества и кислород за изграждането на нов извънклетъчен матрикс. Тъй като пептидът показва взаимодействие с VEGF рецепторите в животински модели, той представлява интерес за изследователите на съдовата биология.
Q: Какво означава "research grade" статусът на молекулата? A: Този статус указва, че съединението е синтезирано единствено за лабораторни експерименти, in vitro анализи и проучвания върху нечовешки животински модели. То не е преминало тестове за безопасност при хора и не е произведено според стандартите за човешки лекарствени продукти (GMP за медикаменти).
[1] Hsieh MJ, et al. "Therapeutic potential of pro-angiogenic BPC157 is associated with VEGFR2 activation and up-regulation." Journal of Molecular Medicine, 2017. [2] Sikiric P, et al. "Tendon healing in rats: a experimental study of gastric pentadecapeptide BPC 157." Journal of Orthopaedic Research, 2010. [3] Gwyer D, et al. "Gastric pentadecapeptide body protection compound BPC 157 and its role in accelerating musculoskeletal soft tissue healing." Cell and Tissue Research, 2019.
Тази статия има изцяло образователен и информативен характер, базиран на преглед на публикуваната научна литература. Описаните молекули са изследователски химикали и не са предназначени за диагностика, превенция или лечение на заболявания. Винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист относно вашето здраве и не предприемайте самолечение.
Изследователски реагенти за лабораторни цели. Не са лекарства; не са одобрени за употреба от хора.
Все още няма коментари. Бъдете първи.
Коментарите минават през преглед преди да бъдат публикувани.
