MGF

MGF (Mechano Growth Factor) е сплайс-вариант на IGF-1, открит от Geoffrey Goldspink в University College London в края на 90-те при изследване на мускулна реакция към натоварване. За разлика от обикновения IGF-1 (IGF-1Ea), който циркулира в плазмата и регулира общи растежни процеси, MGF (IGF-1Ec) се произвежда локално в мускулната тъкан в отговор на механично натоварване или нараняване. Структурно MGF се различава от IGF-1Ea само в C-крайната E-домейна последователност, резултат от алтернативно сплайсване на същия IGF-1 ген. Тази разлика обаче променя биологичното действие драматично. Класическият IGF-1 действа основно на диференцирани мускулни клетки. MGF активира satellite клетки, мускулни стволови клетки, които при необходимост могат да се сливат със съществуващи мускулни влакна, добавяйки нови ядра и увеличавайки регенеративния капацитет. Активацията на satellite клетки е критична за хипертрофия (мускулен растеж) и възстановяване след нараняване. С възрастта MGF експресията спада значително, което е една от причините за саркопения (възрастова мускулна загуба). При спортисти MGF се повишава rapidly след тежка тренировка с тегло и достига пик за 12-24 часа, същото време, в което започва satellite-клетъчната активация. Синтетичният MGF, използван в изследвания, е C-крайната последователност на E-домейна (24 аминокиселини), без N-крайния IGF-1 домейн. Това дава предимство, без активация на класическия IGF-1 рецептор (IGF-1R), молекулата таргетира селективно satellite клетките без системни IGF-1 ефекти. PEG-MGF